Разминаха се думите във времето
Разминаха се думите във времето,
в пространството отекна тишина
и всичко, дето е загадъчно и нежно
се преповтори, но без светлина.
Не беше вече толкоз романтично.
Изглеждаше извадка от роман,
но тъжен и с начало прозаично,
като че беше вече изживян...
Разминаха се много точни фрази,
но неизречени във точния момент,
когато са очаквани или намразени,
изстрадани във неизказан комплимент.
Разминати усмивки и въздишки,
разголени души в тъга без време...
Ако не ги изкажеш истински
добре ще е да спреш да ги преследваш!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
