Разминаха се в орбита сърцата ни
Разбих голяма дупка в гърдите ти.
На пръсти тихо влязох през нощта...
Усетиш ли стаеното без дъх присъствие -
не си безчувствен и към Обичта.
Но спиш! И много надълбоко
предал си се в прегръдката на бог Морфей.
Сълзите не усещаш как се стичат.
Умира обич, без дори да остарее.
Вгорчена, мокра пелена покрива
облаци от тъжен, леден дъжд.
И капки са, които ме обливат -
като втечнена болка, неведнъж...
Да, устните изстинаха без тебе!
Макар че утро пази твоя аромат.
Разминаха се в орбита сърцата ни,
дните си НЕпреосмислили... назад.
Душата ми не иска да повярва,
че в идващата нощ ще е Едно.
Ще си поплаче дълго - да забрави.
Жаждата. По теб. Само.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
