27 abr 2010, 23:01

Разминати Светове

  Poesía
1.1K 0 28

 

 

 

 

 

                          Р  А  З  М  И  Н  А  Т  И      С  В  Е  Т  О  В  Е

 

          _____________________________________________

 

 

 

 

 

                                 Бяхме два различни Свята.

 

                                 Устремили се един към друг.

 

                                 Сега сме два еднакви Свята.

 

                                 Уморени един от друг...

 

 

 

 

                                 Не е ли всъщност Любовта

 

                                 едно безумно разминаване?

 

                                 Останалото е свещта.

 

                                 Догарящата свещ, която плаче...

 

 

 

 

 

 

 

                                2010 г.

 

 

                                                          Виктор БОРДЖИЕВ  &  Д.К.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, такава е човешката любов - и не се променя векове наред. Поздрав!
  • Уви, Бианка - истинно и преживяно...
    Болка е, знам, но "креативна" болка. Представи си, че притежавах всичко.
    Тогава какъв мотив щях да имам да хвана перото? Е, има и изключения!
    Ала те само доказват правилото...
    Благодаря ти и Бъди.
  • Истинно до болка
  • Благодаря, Яна, Ананел.
    Думите ми не стигат.
    Яна, колкото и да съм "голям", винаги ще остана в твоята сянка...
    Здравейте !!!
  • и тук дочувам жица, която плаче заедно със свещта...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...