27 abr 2010, 23:01

Разминати Светове

  Poesía
1.1K 0 28

 

 

 

 

 

                          Р  А  З  М  И  Н  А  Т  И      С  В  Е  Т  О  В  Е

 

          _____________________________________________

 

 

 

 

 

                                 Бяхме два различни Свята.

 

                                 Устремили се един към друг.

 

                                 Сега сме два еднакви Свята.

 

                                 Уморени един от друг...

 

 

 

 

                                 Не е ли всъщност Любовта

 

                                 едно безумно разминаване?

 

                                 Останалото е свещта.

 

                                 Догарящата свещ, която плаче...

 

 

 

 

 

 

 

                                2010 г.

 

 

                                                          Виктор БОРДЖИЕВ  &  Д.К.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, такава е човешката любов - и не се променя векове наред. Поздрав!
  • Уви, Бианка - истинно и преживяно...
    Болка е, знам, но "креативна" болка. Представи си, че притежавах всичко.
    Тогава какъв мотив щях да имам да хвана перото? Е, има и изключения!
    Ала те само доказват правилото...
    Благодаря ти и Бъди.
  • Истинно до болка
  • Благодаря, Яна, Ананел.
    Думите ми не стигат.
    Яна, колкото и да съм "голям", винаги ще остана в твоята сянка...
    Здравейте !!!
  • и тук дочувам жица, която плаче заедно със свещта...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...