27.04.2010 г., 23:01 ч.

Разминати Светове 

  Поезия
963 0 28

 

 

 

 

 

                          Р  А  З  М  И  Н  А  Т  И      С  В  Е  Т  О  В  Е

 

          _____________________________________________

 

 

 

 

 

                                 Бяхме два различни Свята.

 

                                 Устремили се един към друг.

 

                                 Сега сме два еднакви Свята.

 

                                 Уморени един от друг...

 

 

 

 

                                 Не е ли всъщност Любовта

 

                                 едно безумно разминаване?

 

                                 Останалото е свещта.

 

                                 Догарящата свещ, която плаче...

 

 

 

 

 

 

 

                                2010 г.

 

 

                                                          Виктор БОРДЖИЕВ  &  Д.К.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, такава е човешката любов - и не се променя векове наред. Поздрав!
  • Уви, Бианка - истинно и преживяно...
    Болка е, знам, но "креативна" болка. Представи си, че притежавах всичко.
    Тогава какъв мотив щях да имам да хвана перото? Е, има и изключения!
    Ала те само доказват правилото...
    Благодаря ти и Бъди.
  • Истинно до болка
  • Благодаря, Яна, Ананел.
    Думите ми не стигат.
    Яна, колкото и да съм "голям", винаги ще остана в твоята сянка...
    Здравейте !!!
  • и тук дочувам жица, която плаче заедно със свещта...
  • Само това да беше написал,Викторе, голям си!!!!
  • Благодаря ти, че си я съзряла между редовете...
    Малцина го могат!
    Здравей !!!
  • Между редовете - много истина!
    Поздрави за нея!
  • Благодаря ви, Петя, Мариан - винаги сте
    добре дошли.
    Привет !!!
  • Който разбере какво всъщност е любовта, нека каже и на другите!
    поздрав за стиха!
  • Благодаря, Петя!
    За теб по-усмихнат да е...
    Здравей !!!
  • "Не е ли всъщност Любовта
    едно безумно разминаване?"
    Изстрадано,мъдро,истинско....и тъжно!
    Поздрави, Виктор и усмихнат ден!
  • Хей, Люсил, Боби, и пак Люсил, Силвия, Водолея, Селвер - не сме очаквали нашето безпретенциозно стихче да предизвика такива дълбоки размисли.
    Благодарим ви, за което!
    Нещата от Живота са по-простички от разсъжденията за тях.
    Здравейте !!!
  • Замислих се... но пък между устрема и умората има чудесни мигове. Затова си струва!
  • Хареса ми... много!
  • Еййй, Борис, разкошно си го рекъл! А може и обратното - нали е многопластова - Любовта да е косата, а ние - гребенчето. Когато когата е заплетена, гребенчето се пъне в нея и го боли, когато е поддържана, редовно сресвана и гладка - си е истинско удоволствие да се ровиш в нея! Мммм, хареса ми!
  • Любовта е многослойна и като такава се разминава с нас, както гребен с коса! И ни скубе, скубе... но ни поддържа!
  • Разминаване е когато си се разминал с Нея. Когато си я срещнал, е среща! ... Интересно... Не знаех, че мисля така. Благодаря ти, че ме накара да разбера!
  • Плами, Ведрина, Илко, Виконт, Ачо, Лили - благодаря ви за размислящите коментари. Радвам се, че мислим в една посока, но от различни изходни точки...
    Здравейте всички !!!
  • Много често Любовта наистина е едно тъжно разминаване, Викторе!
    Живота е непредвидим, както се казва...
    Но пък трябва да се живее...няма не искам...
    Поздрави!


  • !!!
  • Понякога става така... Мъдър и проникновен - както винаги си! Поздрав, Виктор!
  • И добре, че не знае, Марианка.
    Я си представи, че някой "умник" сведе това най-възвишено чувство до...
    обикновена химическа формула /каквато всъщност и е!/,
    тогава що ще чинят поетите?
    Благодаря ти, че намина и се поспря!
  • Ако само някой знаеше какво е любовта?Всичко и...краят!Така е по-добре!Поздрав!
  • Усмихна ме, Приятелю Любо...
    Благодаря ти !!!
  • Като се замислиш точно така е приятелю.Поздрав !!!Ще си запаля свещ...
  • Благодаря ти, Ивон!
    Мисля, че "трагичната грешка" на лирическите ни герои е, дето се
    взират един в друг. Тогава съвсем закономерно идва и умората, свикването, скуката... Мисля Мопасан бе казал: "Мъжът и жената не бива
    да се гледат в очите, а да отправят взор напред - към общата цел!"
    И май е бил прав...
  • Благодаря, Жарко Момиче!
    Ама и при теб се е завихрило едно цунами...
Предложения
: ??:??