Apr 27, 2010, 11:01 PM

Разминати Светове

  Poetry
1.1K 0 28

 

 

 

 

 

                          Р  А  З  М  И  Н  А  Т  И      С  В  Е  Т  О  В  Е

 

          _____________________________________________

 

 

 

 

 

                                 Бяхме два различни Свята.

 

                                 Устремили се един към друг.

 

                                 Сега сме два еднакви Свята.

 

                                 Уморени един от друг...

 

 

 

 

                                 Не е ли всъщност Любовта

 

                                 едно безумно разминаване?

 

                                 Останалото е свещта.

 

                                 Догарящата свещ, която плаче...

 

 

 

 

 

 

 

                                2010 г.

 

 

                                                          Виктор БОРДЖИЕВ  &  Д.К.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, такава е човешката любов - и не се променя векове наред. Поздрав!
  • Уви, Бианка - истинно и преживяно...
    Болка е, знам, но "креативна" болка. Представи си, че притежавах всичко.
    Тогава какъв мотив щях да имам да хвана перото? Е, има и изключения!
    Ала те само доказват правилото...
    Благодаря ти и Бъди.
  • Истинно до болка
  • Благодаря, Яна, Ананел.
    Думите ми не стигат.
    Яна, колкото и да съм "голям", винаги ще остана в твоята сянка...
    Здравейте !!!
  • и тук дочувам жица, която плаче заедно със свещта...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...