25 nov 2010, 19:13

Разминаване 

  Poesía » Otra
1238 0 37

Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.

Изгубих и ума, и дума.

На пейката в парка. Самотен и глух.

И гълъби трепе. С бастуна.

 

Подхвърли трохите. Налитат ята.

Глупостта, ще речете, е птича.

През облака чувах: “Обичай света!

Обичай!”

И аз го обичах.

 

Не докрай, не докрай, Боже! До там:

силуетът с бастуна, ятата...

Но той се изправи. И тръгна насам.

Поздравú.

И се смеси с тълпата.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??