25 nov 2010, 19:13

Разминаване

  Poesía » Otra
1.4K 0 37

Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.

Изгубих и ума, и дума.

На пейката в парка. Самотен и глух.

И гълъби трепе. С бастуна.

 

Подхвърли трохите. Налитат ята.

Глупостта, ще речете, е птича.

През облака чувах: “Обичай света!

Обичай!”

И аз го обичах.

 

Не докрай, не докрай, Боже! До там:

силуетът с бастуна, ятата...

Но той се изправи. И тръгна насам.

Поздравú.

И се смеси с тълпата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • разтърсващо си го описал, Райсън!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*
  • Понякога се питам дали справедливо е бил награден човекът със способността да размишлява, да бъде най-висшето същество на планетата... Тъжен пример ни даваш, Райчо! Поздрави!
  • Поздрави, Райсън! Яростен и справедлив си в изумлението от жестокостта!А тези , които се сливат с тълпата, често изпълзяват от нея, за да ни изумяват!
  • Ех тази твоя поезия! Тихо стъпвам...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...