25.11.2010 г., 19:13 ч.

Разминаване 

  Поезия » Друга
1164 0 37

Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.

Изгубих и ума, и дума.

На пейката в парка. Самотен и глух.

И гълъби трепе. С бастуна.

 

Подхвърли трохите. Налитат ята.

Глупостта, ще речете, е птича.

През облака чувах: “Обичай света!

Обичай!”

И аз го обичах.

 

Не докрай, не докрай, Боже! До там:

силуетът с бастуна, ятата...

Но той се изправи. И тръгна насам.

Поздравú.

И се смеси с тълпата.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??