valia1771 (Ивон)
371 11660
16 oct 2009, 11:24

Разминаване 

  Poesía » De amor
516 0 4

Защо се страхуваш да бъдеш щастлива,

нима ти е сладка съдбата горчива,

шиеш на гоблен все самотата,

кафето си пиеш после с тъгата.

 

Принцът, напразно, отнякъде чакаш,

гледаш навън, уж неволно, във здрача,

спри да го чакаш, излез, потърси го,

може би някъде тук е, наблизо.

 

Той е в съседната кръчма отседнал,

решил е да скъса въжето последно,

с приятели стари, партньори по чашка,

дебели ги дрънка и всички му пляскат.

 

Късно самотен се връща към къщи,

вълк-единак в дом студен и намръщен,

събрал е той смелост и номер натиска,

но ти пак си пила сънотворно с въздишка.

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми. Написано с лекота.Браво!
  • Хехе, усмихна ме ! С деликато чувство за хумор иронизираш Съдбата
    Харесва ми ! И от мен имаш шестица
  • много хубаво и истинско...и я го потърси в кръчмата!6!
  • Някъде по света двете половини на едно и също сърце се търсят...!
Propuestas
: ??:??