16 окт. 2009 г., 11:24

Разминаване

704 0 4

Защо се страхуваш да бъдеш щастлива,

нима ти е сладка съдбата горчива,

шиеш на гоблен все самотата,

кафето си пиеш после с тъгата.

 

Принцът, напразно, отнякъде чакаш,

гледаш навън, уж неволно, във здрача,

спри да го чакаш, излез, потърси го,

може би някъде тук е, наблизо.

 

Той е в съседната кръчма отседнал,

решил е да скъса въжето последно,

с приятели стари, партньори по чашка,

дебели ги дрънка и всички му пляскат.

 

Късно самотен се връща към къщи,

вълк-единак в дом студен и намръщен,

събрал е той смелост и номер натиска,

но ти пак си пила сънотворно с въздишка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми. Написано с лекота.Браво!
  • Хехе, усмихна ме ! С деликато чувство за хумор иронизираш Съдбата
    Харесва ми ! И от мен имаш шестица
  • много хубаво и истинско...и я го потърси в кръчмата!6!
  • Някъде по света двете половини на едно и също сърце се търсят...!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....