16 ago 2023, 11:40

Разминаване

  Poesía
419 0 0

Заминавах отново далече

с вперен поглед в небето.

Без вест, без адрес и сама.

Сбогом  взех си с морето,

на което помахах с тиха тъга.

Но сепна ме в миг, нечий смях.

Нещо в мен… се обърна.

Сърцето ми спря за минута

после отново уверено тръгна.

Видях те, но сякаш  вече те знаех…

Пред мен озова се ликът ти.

Изплува желание дълбоко укрито,

да бъда с теб... любена до насита…

Всичко в мен затрепери...

полудя в сетивата.

Лудостта ми прошепна:

"Укроти…, укроти си мечтата!"

В теб се вкопчих безумно

ослепяла в страстта си.

Какво се случи, бе ли порив,

или бях… сама във съня си.

Опомних се,  вече бе тъмно.

Колелетата следваха такта.

Пътувах...  нанякъде тръгнала.

Сама в съня си  към поредната гара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...