24 mar 2009, 8:27

Разминавания

757 0 9

 

Разделих се:

С млечните зъби,

с късите панталони,

с мечтата си,

с ученическата  любов,

с казармата,

със студентската си любов,

с майка си,

с града си,

с любовницата си,

с професията си,

с баща си,

с двама приятели,

с бизнеса си,

с илюзиите си,

(надали...).

 

Събрах се:

С любовта си,

с любовта си,

с жена си,

с музата си,

(докога ще ме търпи!)

със снаха си,

дали със зрелостта си?!

 

Аз ли живях този живот,

ега си!

Останаха ми

един приятел,

синът ми,

жена ми,

снаха ми,

споменът за двете лица

на любовта ми.

 

И дързостта на вчерашната ми мечта!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • E, то така отстрани изглежда! Важното е да "тикаме вагоня"!
  • Наистина харесах! Честно, откровено, без никаква доза на съжаление, че с толкова неща ти е съдено да се разделиш. От смъртта не можеш да спасиш никой, любов не е достъчна. Щом имаш здраво семейство, което да те радва, да пълни къщата ти на празници, щом имаш човек с когото да споделяш всичко, с него да бъдеш "ти - който си", а не да се преструваш, щом имаш талантът си - който ти дава полезността, че използаш времето си прекрасно и от твоят труд излиза нещо хубаво - друго не ти трябва!
    Ти си щастлив, свободен, обичан, отдаден и ангажиран човек!
    Бъди доволен - малко хора го имат!
  • Събрах се със снаха си-Появи се снаха, не в друг смисъл, опазил ме...
  • хубаво казано и написано...
  • Накъсано или ненакъсано?
    В туй е въпросът!
    Хареса ми! И смисълът си е достатъчно ясен /само тази снаха малко ме затрудни /
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...