Разделих се:
С млечните зъби,
с късите панталони,
с мечтата си,
с ученическата любов,
с казармата,
със студентската си любов,
с майка си,
с града си,
с любовницата си,
с професията си,
с баща си,
с двама приятели,
с бизнеса си,
с илюзиите си,
(надали...).
Събрах се:
С любовта си,
с любовта си,
с жена си,
с музата си,
(докога ще ме търпи!)
със снаха си,
дали със зрелостта си?!
Аз ли живях този живот,
ега си!
Останаха ми
един приятел,
синът ми,
жена ми,
снаха ми,
споменът за двете лица
на любовта ми.
И дързостта на вчерашната ми мечта!
© Любомир Николов Todos los derechos reservados