24.03.2009 г., 8:27

Разминавания

761 0 9

 

Разделих се:

С млечните зъби,

с късите панталони,

с мечтата си,

с ученическата  любов,

с казармата,

със студентската си любов,

с майка си,

с града си,

с любовницата си,

с професията си,

с баща си,

с двама приятели,

с бизнеса си,

с илюзиите си,

(надали...).

 

Събрах се:

С любовта си,

с любовта си,

с жена си,

с музата си,

(докога ще ме търпи!)

със снаха си,

дали със зрелостта си?!

 

Аз ли живях този живот,

ега си!

Останаха ми

един приятел,

синът ми,

жена ми,

снаха ми,

споменът за двете лица

на любовта ми.

 

И дързостта на вчерашната ми мечта!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • E, то така отстрани изглежда! Важното е да "тикаме вагоня"!
  • Наистина харесах! Честно, откровено, без никаква доза на съжаление, че с толкова неща ти е съдено да се разделиш. От смъртта не можеш да спасиш никой, любов не е достъчна. Щом имаш здраво семейство, което да те радва, да пълни къщата ти на празници, щом имаш човек с когото да споделяш всичко, с него да бъдеш "ти - който си", а не да се преструваш, щом имаш талантът си - който ти дава полезността, че използаш времето си прекрасно и от твоят труд излиза нещо хубаво - друго не ти трябва!
    Ти си щастлив, свободен, обичан, отдаден и ангажиран човек!
    Бъди доволен - малко хора го имат!
  • Събрах се със снаха си-Появи се снаха, не в друг смисъл, опазил ме...
  • хубаво казано и написано...
  • Накъсано или ненакъсано?
    В туй е въпросът!
    Хареса ми! И смисълът си е достатъчно ясен /само тази снаха малко ме затрудни /
    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...