24 мар. 2009 г., 08:27

Разминавания

763 0 9

 

Разделих се:

С млечните зъби,

с късите панталони,

с мечтата си,

с ученическата  любов,

с казармата,

със студентската си любов,

с майка си,

с града си,

с любовницата си,

с професията си,

с баща си,

с двама приятели,

с бизнеса си,

с илюзиите си,

(надали...).

 

Събрах се:

С любовта си,

с любовта си,

с жена си,

с музата си,

(докога ще ме търпи!)

със снаха си,

дали със зрелостта си?!

 

Аз ли живях този живот,

ега си!

Останаха ми

един приятел,

синът ми,

жена ми,

снаха ми,

споменът за двете лица

на любовта ми.

 

И дързостта на вчерашната ми мечта!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • E, то така отстрани изглежда! Важното е да "тикаме вагоня"!
  • Наистина харесах! Честно, откровено, без никаква доза на съжаление, че с толкова неща ти е съдено да се разделиш. От смъртта не можеш да спасиш никой, любов не е достъчна. Щом имаш здраво семейство, което да те радва, да пълни къщата ти на празници, щом имаш човек с когото да споделяш всичко, с него да бъдеш "ти - който си", а не да се преструваш, щом имаш талантът си - който ти дава полезността, че използаш времето си прекрасно и от твоят труд излиза нещо хубаво - друго не ти трябва!
    Ти си щастлив, свободен, обичан, отдаден и ангажиран човек!
    Бъди доволен - малко хора го имат!
  • Събрах се със снаха си-Появи се снаха, не в друг смисъл, опазил ме...
  • хубаво казано и написано...
  • Накъсано или ненакъсано?
    В туй е въпросът!
    Хареса ми! И смисълът си е достатъчно ясен /само тази снаха малко ме затрудни /
    Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...