24 мар. 2009 г., 08:27

Разминавания

760 0 9

 

Разделих се:

С млечните зъби,

с късите панталони,

с мечтата си,

с ученическата  любов,

с казармата,

със студентската си любов,

с майка си,

с града си,

с любовницата си,

с професията си,

с баща си,

с двама приятели,

с бизнеса си,

с илюзиите си,

(надали...).

 

Събрах се:

С любовта си,

с любовта си,

с жена си,

с музата си,

(докога ще ме търпи!)

със снаха си,

дали със зрелостта си?!

 

Аз ли живях този живот,

ега си!

Останаха ми

един приятел,

синът ми,

жена ми,

снаха ми,

споменът за двете лица

на любовта ми.

 

И дързостта на вчерашната ми мечта!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • E, то така отстрани изглежда! Важното е да "тикаме вагоня"!
  • Наистина харесах! Честно, откровено, без никаква доза на съжаление, че с толкова неща ти е съдено да се разделиш. От смъртта не можеш да спасиш никой, любов не е достъчна. Щом имаш здраво семейство, което да те радва, да пълни къщата ти на празници, щом имаш човек с когото да споделяш всичко, с него да бъдеш "ти - който си", а не да се преструваш, щом имаш талантът си - който ти дава полезността, че използаш времето си прекрасно и от твоят труд излиза нещо хубаво - друго не ти трябва!
    Ти си щастлив, свободен, обичан, отдаден и ангажиран човек!
    Бъди доволен - малко хора го имат!
  • Събрах се със снаха си-Появи се снаха, не в друг смисъл, опазил ме...
  • хубаво казано и написано...
  • Накъсано или ненакъсано?
    В туй е въпросът!
    Хареса ми! И смисълът си е достатъчно ясен /само тази снаха малко ме затрудни /
    Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...