rudin (Иван Христов)
865 1445
17 jul 2016, 22:42

Размишления върху едно селфи 

  Poesía » De amor
404 1 4

Загатнато крайморско селфи
откриват моите очи:
на хълбока – капител в Делфи –
загарът слънчев си личи.

 

И омагьосан, по-нагоре, 
под талията виждам свод -
кубето златно, дето хорът
към тебе люшва път и брод.

 

Една игрива пеперуда
сред бронзовия здрав загар
сърцето учестява лудо –
кошмар, или пък Божи дар?

 

А лятото без милост жари
на кладата на любовта 
и като стиснат стар лихварин
тъй мъничко ми дава тя.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??