Размишления върху едно селфи
Загатнато крайморско селфи
откриват моите очи:
на хълбока – капител в Делфи –
загарът слънчев си личи.
И омагьосан, по-нагоре,
под талията виждам свод -
кубето златно, дето хорът
към тебе люшва път и брод.
Една игрива пеперуда
сред бронзовия здрав загар
сърцето учестява лудо –
кошмар, или пък Божи дар?
А лятото без милост жари
на кладата на любовта
и като стиснат стар лихварин
тъй мъничко ми дава тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
