rudin (Иван Христов)
858 1444
17.07.2016 г., 22:42 ч.

Размишления върху едно селфи 

  Поезия » Любовна
474 1 4

Загатнато крайморско селфи
откриват моите очи:
на хълбока – капител в Делфи –
загарът слънчев си личи.

 

И омагьосан, по-нагоре, 
под талията виждам свод -
кубето златно, дето хорът
към тебе люшва път и брод.

 

Една игрива пеперуда
сред бронзовия здрав загар
сърцето учестява лудо –
кошмар, или пък Божи дар?

 

А лятото без милост жари
на кладата на любовта 
и като стиснат стар лихварин
тъй мъничко ми дава тя.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??