Jul 17, 2016, 10:42 PM

Размишления върху едно селфи 

  Poetry » Love
397 1 4

Загатнато крайморско селфи
откриват моите очи:
на хълбока – капител в Делфи –
загарът слънчев си личи.

 

И омагьосан, по-нагоре, 
под талията виждам свод -
кубето златно, дето хорът
към тебе люшва път и брод.

 

Една игрива пеперуда
сред бронзовия здрав загар
сърцето учестява лудо –
кошмар, или пък Божи дар?

 

А лятото без милост жари
на кладата на любовта 
и като стиснат стар лихварин
тъй мъничко ми дава тя.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??