Размишления върху едно селфи
Загатнато крайморско селфи
откриват моите очи:
на хълбока – капител в Делфи –
загарът слънчев си личи.
И омагьосан, по-нагоре,
под талията виждам свод -
кубето златно, дето хорът
към тебе люшва път и брод.
Една игрива пеперуда
сред бронзовия здрав загар
сърцето учестява лудо –
кошмар, или пък Божи дар?
А лятото без милост жари
на кладата на любовта
и като стиснат стар лихварин
тъй мъничко ми дава тя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
