2 jul 2019, 11:23

Размишленията на едно влюбено кюфте

890 2 16

 

Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.

А аз какво ли не съм преживял
със цел единствено до нея да се доближа...
През огъня на адът от тигана съм минал,
и смес божествена е в мен от куче... и овца...

Но иначе агент съм под прикритие.
Със етикет гордея се, че съм говеждо...
А миг на мен дори не спират се очите й,
но във сърцето ми гори последната надежда!

Когато озова се в челюстта
на този, който ще ме изяде
аз зная, че до мен ще бъде тя.
Съдбата двамата... в едно ще събере...

А по нататък пътят ни е ясен
и изходът му скромно тук ще скрия...
Очаквам вилицата, а живота е така прекрасен,
щом в челюстите му съм със любимата филия.

25.04.2016.

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всъщност за сандвич си мисля аз тука,
    че трябва филия още една...
    Това е идея! Пожелай ми сполука,
    намигнах игриво... на друга сега :=))
    Ей, много палав коментар, Мариела,
    и сърдечно ти благодаря с усмивка,
    а ето, че една франзела
    сега за нещо си ме вика )
    😊😊😊
  • Ех, кюфтенце сладко,
    ето ти един съвет от кака,
    вместо замислено да си кибичиш,
    вземи и се претърколи,
    тогава върху филията ще се окажеш
    и ето, че ще стане сандвич…
  • Радвам се да те видя в коментарите си и теб, Ина :@))
  • Едно кюфте, самотно се търкаля
    в чинията на бъдеще очаквано
    нагризана филията го сваля...
    в миг вилицата го забожда неочаквано!

    Разведри ме, Георги! Благодаря!
  • Благодаря за положителната оценка, Пламене.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...