2 jul 2019, 11:23

Размишленията на едно влюбено кюфте 

  Poesía » De amor, Filosófica
716 2 16

 

Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.

А аз какво ли не съм преживял
със цел единствено до нея да се доближа...
През огъня на адът от тигана съм минал,
и смес божествена е в мен от куче... и овца...

Но иначе агент съм под прикритие.
Със етикет гордея се, че съм говеждо...
А миг на мен дори не спират се очите й,
но във сърцето ми гори последната надежда!

Когато озова се в челюстта
на този, който ще ме изяде
аз зная, че до мен ще бъде тя.
Съдбата двамата... в едно ще събере...

А по нататък пътят ни е ясен
и изходът му скромно тук ще скрия...
Очаквам вилицата, а живота е така прекрасен,
щом в челюстите му съм със любимата филия.

25.04.2016.

Георги Каменов

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всъщност за сандвич си мисля аз тука,
    че трябва филия още една...
    Това е идея! Пожелай ми сполука,
    намигнах игриво... на друга сега :=))
    Ей, много палав коментар, Мариела,
    и сърдечно ти благодаря с усмивка,
    а ето, че една франзела
    сега за нещо си ме вика )
    😊😊😊
  • Ех, кюфтенце сладко,
    ето ти един съвет от кака,
    вместо замислено да си кибичиш,
    вземи и се претърколи,
    тогава върху филията ще се окажеш
    и ето, че ще стане сандвич…
  • Радвам се да те видя в коментарите си и теб, Ина :@))
  • Едно кюфте, самотно се търкаля
    в чинията на бъдеще очаквано
    нагризана филията го сваля...
    в миг вилицата го забожда неочаквано!

    Разведри ме, Георги! Благодаря!
  • Благодаря за положителната оценка, Пламене.
  • Това ми хареса. Чудесна идея. Браво.
  • Пепи, благодарствена усмивка за сладкото стихче ;^))
    Ничка, извън усмивката, а точно там си погледнал ти, за мен поне, стихчето си има много послания. Радвам се, че си уловил скритите нюанси!
    DPP - нали знаеш, светО е по-луд и шарен, отколкото можем и да предположим :=)). Благодаря и на теб :0))
  • Хахахха, абе откога и кифтето стана такъв любовчия

    Любов прозаична,
    любов единична.
    Без любимата филия,
    ориста му е за срамотия,
    че кюфтето сам само
    може да е и без месо,
    а филията горката,
    да е само със салата
  • Забавен, но и философски стих!
    Вилицата е изход и край, чинията това е очакването,с двумерен полюс, филията са надеждите, а кюфтето са примирието!
    Усещам и политически щрих!
    Браво Гош!
  • Не бях погледнала от таз камбанария,
    че кюфтето гледа влюбено една филия.
    И че, за нея е готово да умре
    щом вилицата в миг го прободе.
    Щом ще бъдат заедно "оттатък" -
    нека е любов в миг кратък!...Забавлявах се, Мислител! Благодаря!
  • Ми щом се усмихваш, то и аз ще се усмихна, Ангелче :=))
    Важното е да се забавляваме поне тук, че иначе от другото си имаме достатъчно в реала...
    Хубав и усмихнат ден да имаш :'
  • Тази мисия я оставям на веганите :0))
    А иначе всичко е по БДС :"
    Благодаря за свежарското ти присъствие тук, Светулке )
  • Ох,дано не откажеш децата от кюфтетата с тая смес, но си много забавен.Браво! 😄
  • Какво значи това "Хи, хи...", Безжичен?
    Творбата е строго любовна-философска и ф нея не откривам никъде повод за смях :0)).
    😊😊😊😊😊
    Благодаря с усмивка за включването :#))
  • Хи, хи...
  • Има го този момент, Мариана, наистина.
    Радвам се, че взе отношение.
Propuestas
: ??:??