2.07.2019 г., 11:23

Размишленията на едно влюбено кюфте

887 2 16

 

Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.

А аз какво ли не съм преживял
със цел единствено до нея да се доближа...
През огъня на адът от тигана съм минал,
и смес божествена е в мен от куче... и овца...

Но иначе агент съм под прикритие.
Със етикет гордея се, че съм говеждо...
А миг на мен дори не спират се очите й,
но във сърцето ми гори последната надежда!

Когато озова се в челюстта
на този, който ще ме изяде
аз зная, че до мен ще бъде тя.
Съдбата двамата... в едно ще събере...

А по нататък пътят ни е ясен
и изходът му скромно тук ще скрия...
Очаквам вилицата, а живота е така прекрасен,
щом в челюстите му съм със любимата филия.

25.04.2016.

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност за сандвич си мисля аз тука,
    че трябва филия още една...
    Това е идея! Пожелай ми сполука,
    намигнах игриво... на друга сега :=))
    Ей, много палав коментар, Мариела,
    и сърдечно ти благодаря с усмивка,
    а ето, че една франзела
    сега за нещо си ме вика )
    😊😊😊
  • Ех, кюфтенце сладко,
    ето ти един съвет от кака,
    вместо замислено да си кибичиш,
    вземи и се претърколи,
    тогава върху филията ще се окажеш
    и ето, че ще стане сандвич…
  • Радвам се да те видя в коментарите си и теб, Ина :@))
  • Едно кюфте, самотно се търкаля
    в чинията на бъдеще очаквано
    нагризана филията го сваля...
    в миг вилицата го забожда неочаквано!

    Разведри ме, Георги! Благодаря!
  • Благодаря за положителната оценка, Пламене.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...