2 июл. 2019 г., 11:23

Размишленията на едно влюбено кюфте

889 2 16

 

Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.

А аз какво ли не съм преживял
със цел единствено до нея да се доближа...
През огъня на адът от тигана съм минал,
и смес божествена е в мен от куче... и овца...

Но иначе агент съм под прикритие.
Със етикет гордея се, че съм говеждо...
А миг на мен дори не спират се очите й,
но във сърцето ми гори последната надежда!

Когато озова се в челюстта
на този, който ще ме изяде
аз зная, че до мен ще бъде тя.
Съдбата двамата... в едно ще събере...

А по нататък пътят ни е ясен
и изходът му скромно тук ще скрия...
Очаквам вилицата, а живота е така прекрасен,
щом в челюстите му съм със любимата филия.

25.04.2016.

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност за сандвич си мисля аз тука,
    че трябва филия още една...
    Това е идея! Пожелай ми сполука,
    намигнах игриво... на друга сега :=))
    Ей, много палав коментар, Мариела,
    и сърдечно ти благодаря с усмивка,
    а ето, че една франзела
    сега за нещо си ме вика )
    😊😊😊
  • Ех, кюфтенце сладко,
    ето ти един съвет от кака,
    вместо замислено да си кибичиш,
    вземи и се претърколи,
    тогава върху филията ще се окажеш
    и ето, че ще стане сандвич…
  • Радвам се да те видя в коментарите си и теб, Ина :@))
  • Едно кюфте, самотно се търкаля
    в чинията на бъдеще очаквано
    нагризана филията го сваля...
    в миг вилицата го забожда неочаквано!

    Разведри ме, Георги! Благодаря!
  • Благодаря за положителната оценка, Пламене.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...