25 nov 2007, 9:13

Размисли... 

  Poesía
637 0 6
Размисли

Светът за мен е силна врява.
Обичам го и малко мразя.
И горе съм една сред всички,
а долу в тинята все още газя.
Любовта за мене означава,
едно реално силно чувство!
Но вече мисля, че е само
едно забравено изкуство.
Повтарям винаги "не искам"!
А всъщност - искам, искам, искам!
Пред себе си си го признавам,
копнея вътрешно за пламък.
Да чувствам, че съм най-желана!
И да горя... и да изгарям!
Дали отново ще повярвам?
Дали отново ще обичам?
Ще искам ли да се отдавам,
като отблъсната се чувствам?
Единствен път аз се предавам!
А трябва да се боря... с писък!

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??