25.11.2007 г., 9:13

Размисли...

825 0 6
Размисли

Светът за мен е силна врява.
Обичам го и малко мразя.
И горе съм една сред всички,
а долу в тинята все още газя.
Любовта за мене означава,
едно реално силно чувство!
Но вече мисля, че е само
едно забравено изкуство.
Повтарям винаги "не искам"!
А всъщност - искам, искам, искам!
Пред себе си си го признавам,
копнея вътрешно за пламък.
Да чувствам, че съм най-желана!
И да горя... и да изгарям!
Дали отново ще повярвам?
Дали отново ще обичам?
Ще искам ли да се отдавам,
като отблъсната се чувствам?
Единствен път аз се предавам!
А трябва да се боря... с писък!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...