25.11.2007 г., 9:13 ч.

Размисли... 

  Поезия
606 0 6
Размисли

Светът за мен е силна врява.
Обичам го и малко мразя.
И горе съм една сред всички,
а долу в тинята все още газя.
Любовта за мене означава,
едно реално силно чувство!
Но вече мисля, че е само
едно забравено изкуство.
Повтарям винаги "не искам"!
А всъщност - искам, искам, искам!
Пред себе си си го признавам,
копнея вътрешно за пламък.
Да чувствам, че съм най-желана!
И да горя... и да изгарям!
Дали отново ще повярвам?
Дали отново ще обичам?
Ще искам ли да се отдавам,
като отблъсната се чувствам?
Единствен път аз се предавам!
А трябва да се боря... с писък!

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??