Ppalova (Proletina Palova)
10 18
4 feb 2018, 20:54

Размисли от три през нощта 

  Poesía
633 2 8

Сънят е малък живот

Живот, който не изживяваме

Живот, който виждаме само нощем

Живот без граници

Живот нереален

Куп мечти, спомени от деството

Неизживяни и далечни блянове

Тъга, радост, сълзи, смях

Всичко събрано в едно

Но сънят е всъщност смърт

Онази неизбежната

Защото след всеки сън

Умира по една частичка от нас

Умира една надежда

Умира една мечта

Умира една фантазия

Просто така умира

За средностатистическите 8 часа

Гърчи се, бори се, реве

И все пак умира

Безброй пъти се повтаря

А накрая –

Животът среща смъртта

© Proletina Palova Todos los derechos reservados

За първи път се пробвах да не пиша в рима и според мен стихотворението не е много сполучливо, но събрах куража да го публикувам тук и бих се радвала да чуя мнението на хора, които пишат много по-дълго от мен :) .

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз пиша къде по-дълго, къде - по-кратко
    С рима или без - следвай сърцето си - то ще ти показва пътя.
  • Благодаря на всички за коментарите! Всеки означава нещо за мен. До Иван Бодуров искам да кажа, че наистина стихотворенията ми, които са написани повече със сърцето,се получават доста по-добре според мен. Просто един писател ми беше попрегледал нещата и ми беше препоръчал да напиша нещо по-различно. Както казах, не мисля, че много ми се получи, но трябваше да пробвам, звучи доста по-различно от другите ми стихотворения. До Анита и Анабел - радвам се, че думите ми предизвикаха такава дискусия Заглавието е такова, защто самото стихотворение е просто размисли от късно вечерта, а за съня... Всичко тръгна от нещо, която бях прочела в книга на Георги Господинов "животът е малка смърт". Първоначално си помислих, че не може да е смърт, а е живот, но оня ден незнайно как се сетих за тези думи и започнах да размишлявам в посока защо сънят да е смърт и резултатът стои пред вас. Все пак, съм на мнението,че трябва да е и двете иначе няма как - без живота няма смърт.
  • Спокойно. Не съм се засегнала. Напротив. Внимателно прочетох коментара ти. И не целя да налагам мнение. То е субективно, според моята си призма.
  • Ани, аз също разбрах, какво е искала да каже Рени, обаче, няма как хем да размишляваш в три през нощта, хем да сънуваш, ако и да е кошмари. Нарушен е замисълът на стихотворението. Ако заглавието беше примерно: Сънят е живот и смърт, щеше да е съвсем друго. Тогава щеше да е ясно противоборството на красивия и кошмарния сън.
    Надявам се Рени да ме разбере правилно.
  • Ани, тук изби рибата, права си, и не само... Представи си, че казваш на някого, "вселена", "любов" или "сънища", "живот" - всеки би го разбрал по раличен начин, убеден съм, за това по-скоро сърцето те тласка да твориш, чувствата преливащи в него, отколкото ума.
  • Не съм достатъчно компетентна, за да коментирам техническата част. По- скоро мога да си кажа мнението за съдържанието. Доколкото знам сънят е обработка на информацията, получена през деня. В началото описваш сън, в края за мен описваш безсънието, породено, да речем от душевни терзания поради един или друг повод, но го правиш така, че все едно се случва в съня. Ако имаш предвид кошмарите, което е вероятно, мисля, че не си го пресъздала достатъчно добре. Разпространеното мнение е, че сънят е здраве, обаче. Не смърт. Според мен трябва да се внимава много добре със смисъла в стихотворенията, ясният смисъл, независимо дали използваш метафори, сравнения и т.н., е в основата на въздействието на думите. Има стихотворения, в които смисълът може да е размит и с различни тълкования и пак да въздейства, но там водещата е красотата на думите и обикновено тези стихове оставят в теб чувство, не те карат да мислиш, по-скоро са като ласка.
  • По скоро използвнето на ямб и хорей и заличаването на повторенията би могло да докарат до фантастичен резултат... Продължавай напред, имаш дарба, най-вече използвай сърцето си повече отколкото ума си и нещата ще станат перфектни. Поздравления за стихчето... Сънищата нямат граници...
  • Анафората (повторените начални думи "Живот, Живот... Умира, Умира..." има "умира" и в краестишна позиция.) би могло да се приемат и за начални тавтологични рими. Също и "мечта-смъртта" си е краестишна рима, макар несъзнателно търсена и с доста голяма памет.
    Всеки сам избира как да пише. Важно е да успее да изрази добре в избраната форма емоциите си и те да докоснат читателите.
Propuestas
: ??:??