4 февр. 2018 г., 20:54

Размисли от три през нощта

875 2 8

Сънят е малък живот

Живот, който не изживяваме

Живот, който виждаме само нощем

Живот без граници

Живот нереален

Куп мечти, спомени от деството

Неизживяни и далечни блянове

Тъга, радост, сълзи, смях

Всичко събрано в едно

Но сънят е всъщност смърт

Онази неизбежната

Защото след всеки сън

Умира по една частичка от нас

Умира една надежда

Умира една мечта

Умира една фантазия

Просто така умира

За средностатистическите 8 часа

Гърчи се, бори се, реве

И все пак умира

Безброй пъти се повтаря

А накрая –

Животът среща смъртта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Proletina Palova Все права защищены

За първи път се пробвах да не пиша в рима и според мен стихотворението не е много сполучливо, но събрах куража да го публикувам тук и бих се радвала да чуя мнението на хора, които пишат много по-дълго от мен :) .

Комментарии

Комментарии

  • Аз пиша къде по-дълго, къде - по-кратко
    С рима или без - следвай сърцето си - то ще ти показва пътя.
  • Благодаря на всички за коментарите! Всеки означава нещо за мен. До Иван Бодуров искам да кажа, че наистина стихотворенията ми, които са написани повече със сърцето,се получават доста по-добре според мен. Просто един писател ми беше попрегледал нещата и ми беше препоръчал да напиша нещо по-различно. Както казах, не мисля, че много ми се получи, но трябваше да пробвам, звучи доста по-различно от другите ми стихотворения. До Анита и Анабел - радвам се, че думите ми предизвикаха такава дискусия Заглавието е такова, защто самото стихотворение е просто размисли от късно вечерта, а за съня... Всичко тръгна от нещо, която бях прочела в книга на Георги Господинов "животът е малка смърт". Първоначално си помислих, че не може да е смърт, а е живот, но оня ден незнайно как се сетих за тези думи и започнах да размишлявам в посока защо сънят да е смърт и резултатът стои пред вас. Все пак, съм на мнението,че трябва да е и двете иначе няма как - без живота няма смърт.
  • Спокойно. Не съм се засегнала. Напротив. Внимателно прочетох коментара ти. И не целя да налагам мнение. То е субективно, според моята си призма.
  • Ани, аз също разбрах, какво е искала да каже Рени, обаче, няма как хем да размишляваш в три през нощта, хем да сънуваш, ако и да е кошмари. Нарушен е замисълът на стихотворението. Ако заглавието беше примерно: Сънят е живот и смърт, щеше да е съвсем друго. Тогава щеше да е ясно противоборството на красивия и кошмарния сън.
    Надявам се Рени да ме разбере правилно.
  • Ани, тук изби рибата, права си, и не само... Представи си, че казваш на някого, "вселена", "любов" или "сънища", "живот" - всеки би го разбрал по раличен начин, убеден съм, за това по-скоро сърцето те тласка да твориш, чувствата преливащи в него, отколкото ума.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....