В утрото се ражда свободата,
с разперени до синева ръце,
с желание, с надежда... до разпятие,
с готови и в безпътица нозе,
които ще намерят проходимост
да следват своите мечтани дни
и ще използват сетни сили
в заспали или будни дни!
Тя – Свободата – трябва да се брани,
да се внимава с нея всеки миг,
да се опази чиста и потребна,
да се изпее в песен или стих...
Защото тя, едничка, ни предпазва
от нашите човешки грехове,
издига ни или пък ни прегазва,
за истините си – готова да умре!
Свободен си или си нищо,
един е изборът пред всеки,
или си себе си, или натискаш
удобно място неприветлив!
Тя, Свободата, в утрото се ражда,
събрала и копнежи, и мечти,
в сърцето огъня подклажда,
без угризения оковите руши!
На тяхно място – розови градини
засажда и полива, и тори...
В младежките си истински години
от страховете даже красота твори!
От тъжните картини – волни песни,
от неудобствата – стремеж,
от скука – спомени чудесни,
от нежните простори – мил копнеж!
Свободен да си – то е личен избор,
в това не може никой да те спре,
не може никой да подтисне
желанието ти духът да порасте!
© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados