Mar 6, 2013, 11:38 PM

Размисли свободни за свободата

  Poetry » Other
1.1K 0 1

В утрото се ражда свободата,

с разперени до синева ръце,

с желание, с надежда... до разпятие,

с готови и в безпътица нозе,

 

които ще намерят проходимост

да следват своите мечтани дни

и ще използват сетни сили

в заспали или будни дни!

 

Тя – Свободата – трябва да се брани,

да се внимава с нея всеки миг,

да се опази чиста и потребна,

да се изпее в песен или стих...

 

Защото тя, едничка, ни предпазва

от нашите човешки грехове,

издига ни или пък ни прегазва,

за истините си – готова да умре!

 

Свободен си или си нищо,

един е изборът пред всеки,

или си себе си, или натискаш

удобно място неприветлив!

 

Тя, Свободата, в утрото се ражда,

събрала и копнежи, и мечти,

в сърцето огъня подклажда,

без угризения оковите руши!

 

На тяхно място – розови градини

засажда и полива, и тори...

В младежките си истински години

от страховете даже красота твори!

 

От тъжните картини – волни песни,

от неудобствата – стремеж,

от скука – спомени чудесни,

от нежните простори – мил копнеж!

 

Свободен да си – то е личен избор,

в това не може никой да те спре,

не може никой да подтисне

желанието ти духът да порасте!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...