В утрото се ражда свободата,

с разперени до синева ръце,

с желание, с надежда... до разпятие,

с готови и в безпътица нозе,

които ще намерят проходимост

да следват своите мечтани дни

и ще използват сетни сили

в заспали или будни дни!

Тя – Свободата – трябва да се брани,

да се внимава с нея всеки миг,

да се опази чиста и потребна,

да се изпее в песен или стих...

Защото тя, едничка, ни предпазва

от нашите човешки грехове,

издига ни или пък ни прегазва,

за истините си – готова да умре!

Свободен си или си нищо,

един е изборът пред всеки,

или си себе си, или натискаш

удобно място неприветлив!

Тя, Свободата, в утрото се ражда,

събрала и копнежи, и мечти,

в сърцето огъня подклажда,

без угризения оковите руши!

На тяхно място – розови градини

засажда и полива, и тори...

В младежките си истински години

от страховете даже красота твори!

От тъжните картини – волни песни,

от неудобствата – стремеж,

от скука – спомени чудесни,

от нежните простори – мил копнеж!

Свободен да си – то е личен избор,

в това не може никой да те спре,

не може никой да подтисне

желанието ти духът да порасте!