7 sept 2007, 20:47

Размисли със закъснение

  Poesía
1.9K 0 3

                        Размисли със закъснение

                     Аз лъжех те и често те обиждах,
                     добре ми бе, и удоволствие дори.
                     Последствия фатални не предвиждах,
                     ти плащаше за моите сълзи.

                     Ти трепнеше, когато аз те търсех,
                     очакваше приятелство от мен...
                     върху теб гнева си пак отърсвах
                     от поредния напрегнат ден.


                     Защо обичах да го правя,
                     защо избрах си точно теб?
                     до днешен ден и аз не зная,
                     но признавам си - усещах лек.


                     Те, всички, тъпчеха ме мене,
                     лигавеха се с моите добрини,
                     а аз се гаврех вечно с тебе:
                     минаваше, каквото ме боли.


                     Пореден ден, поредна тежест.
                     Аз пак от мъка се взривявам
                     и пак те търся, но дочувам:
                     "Не, не мога... съжалявам"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Госпожа Стихийно Бедствие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нещо до болка познато...Поздрав!!!
  • Хубав стих , Креми, истински чувства и истински стих. С обич.
  • Закъснели,но все пак дошли размисли....Жалко при всички нас е така...осъзнаваме какво сме имали едва след като сме го изгубили...Това е човешката глупост...но не тъжи,може би все пак така е трябвало да стане...Поздрави за начина по който си изляла чувствата си!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...