Размисли със закъснение
Размисли със закъснение
Аз лъжех те и често те обиждах,
добре ми бе, и удоволствие дори.
Последствия фатални не предвиждах,
ти плащаше за моите сълзи.Ти трепнеше, когато аз те търсех,
очакваше приятелство от мен...
върху теб гнева си пак отърсвах
от поредния напрегнат ден.
Защо обичах да го правя,
защо избрах си точно теб?
до днешен ден и аз не зная,
но признавам си - усещах лек.
Те, всички, тъпчеха ме мене,
лигавеха се с моите добрини,
а аз се гаврех вечно с тебе:
минаваше, каквото ме боли.
Пореден ден, поредна тежест.
Аз пак от мъка се взривявам
и пак те търся, но дочувам:
"Не, не мога... съжалявам"
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.
