7.09.2007 г., 20:47

Размисли със закъснение

1.9K 0 3

                        Размисли със закъснение

                     Аз лъжех те и често те обиждах,
                     добре ми бе, и удоволствие дори.
                     Последствия фатални не предвиждах,
                     ти плащаше за моите сълзи.

                     Ти трепнеше, когато аз те търсех,
                     очакваше приятелство от мен...
                     върху теб гнева си пак отърсвах
                     от поредния напрегнат ден.


                     Защо обичах да го правя,
                     защо избрах си точно теб?
                     до днешен ден и аз не зная,
                     но признавам си - усещах лек.


                     Те, всички, тъпчеха ме мене,
                     лигавеха се с моите добрини,
                     а аз се гаврех вечно с тебе:
                     минаваше, каквото ме боли.


                     Пореден ден, поредна тежест.
                     Аз пак от мъка се взривявам
                     и пак те търся, но дочувам:
                     "Не, не мога... съжалявам"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещо до болка познато...Поздрав!!!
  • Хубав стих , Креми, истински чувства и истински стих. С обич.
  • Закъснели,но все пак дошли размисли....Жалко при всички нас е така...осъзнаваме какво сме имали едва след като сме го изгубили...Това е човешката глупост...но не тъжи,може би все пак така е трябвало да стане...Поздрави за начина по който си изляла чувствата си!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...