bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)
50 253
7.09.2007 г., 20:47 ч.

Размисли със закъснение 

  Поезия
1567 0 3

                        Размисли със закъснение

                     Аз лъжех те и често те обиждах,
                     добре ми бе, и удоволствие дори.
                     Последствия фатални не предвиждах,
                     ти плащаше за моите сълзи.

                     Ти трепнеше, когато аз те търсех,
                     очакваше приятелство от мен...
                     върху теб гнева си пак отърсвах
                     от поредния напрегнат ден.


                     Защо обичах да го правя,
                     защо избрах си точно теб?
                     до днешен ден и аз не зная,
                     но признавам си - усещах лек.


                     Те, всички, тъпчеха ме мене,
                     лигавеха се с моите добрини,
                     а аз се гаврех вечно с тебе:
                     минаваше, каквото ме боли.


                     Пореден ден, поредна тежест.
                     Аз пак от мъка се взривявам
                     и пак те търся, но дочувам:
                     "Не, не мога... съжалявам"

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нещо до болка познато...Поздрав!!!
  • Хубав стих , Креми, истински чувства и истински стих. С обич.
  • Закъснели,но все пак дошли размисли....Жалко при всички нас е така...осъзнаваме какво сме имали едва след като сме го изгубили...Това е човешката глупост...но не тъжи,може би все пак така е трябвало да стане...Поздрави за начина по който си изляла чувствата си!
Предложения
: ??:??