13 nov 2022, 17:50  

Размисли за доброто или... Добри размисли

  Poesía
596 4 4

Добра вечер в края на Деня на добротата!

Доброта творете! Добротата да изпълва дните Ви!

*****

Човек се ражда от любов,

с добро е закодиран.

Какво се случва, не разбрах,

че става подъл, озлобен -

в човека враг намира.

Какво делим? Два метра пръст?

Не стига ли? Кажете!

Не стига хляб ли? Топлина?

Земята ли не стига?

Та всеки ден оттук-оттам

кошмари ни заливат -

замръзнали, ограбени

със взлом и катастрофи...

Родителите, нашите,

как ровят в мръсни кофи.

Земята ни богата е,

храна за всички има,

не стига сал за алчните…

Това не го разбирам!

Нали добри се раждаме,

в добро ни възпитават.

По празници, на Коледа

доброто се раздава.

Да види всеки: Аз дарих!

Какво пък толкоз искате!

Доброто е за показност?

Объркал си, човече!

Доброто от сърце да е!

Раздавай се, дарявай…

Ръката, що добро твори,

на скришно да остава!

Доброто е за всеки ден,

начало и безкрай,

тогава и животът ни

ще стане вечен рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила ми Тони, размислите пораждат емоции, а те са човешкият мотор. Благодаря сърдечно! Времето е кът, но поглеждам, за да ви прочета и да си взема позитивен заряд!
    Скитнице скъпа, уважаеми Тоти, благодаря, че се отбивате при мен! Мило ми е!
  • Честит ден на добротата!
    Хубав стих!
    Поздрави! Успех!
  • Злати, много хубави размисли...
  • Харесват ми размислите ти, Злати! В повечето случаи човек се ражда от любов. В кой момент започва да се променя е индивидуално. Причините са безкрайно много, а последсвията са ясни - вреди на околните и на себе си. Много от хората не осъзнават, че вредят. Аз идеални хора не познавам, всички си имаме слабости. Но ако осъзнаваме и се стремим към добро, светът ще стане по-добро място за живеене.
    Честит ден на добротата и поздравления за хубавия стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...