4 abr 2007, 15:45

РАЗМИСЛИ ЗА ТАЛАНТА И ГЕНИЯ

  Poesía
1.9K 0 4
 

РАЗМИСЛИ ЗА ТАЛАНТА И ГЕНИЯ

(или въображаем разговор с А. С. Пушкин)

„Я памятник себя воздвиг нерукотворный..."

Пушкин

 

„Александър Сергеевич, привет ти!

Поете, тъй недостижими,

прости въпросите ми недискретни...

Защо велик си ти, кажи ми?

 

 

Къде се крие тази тайна

на твоя млад, божествен дар,

как с лирата си ти - омайна -

вълнуваш и човек и звяр?

 

Каква е твоята магия

в Таланта ти блестящ, богат

желая аз да я открия,

кажи ми ти като на брат?!"

 

„Щом искаш, ще ти отговоря -

ми каза той с вълшебен глас. -

Не искам тук сега да споря

и искрен с теб ще бъда аз.

 

О, чуй, приятелю мой, скъпи,

туй вярно е, че съм велик,

но като теб не съм аз тъп и...

досаден някакъв дръвник.

 

В боклук не рових като Плюшкин,

а всичко съм постигнал с труд

и всеки знае кой е Пушкин -

Поет, в Русия, най-прочут!

 

Аз сам заслужих свойта слава

и светя с ярка светлина,

светът отдавна ме познава,

народът в моята страна.

 

Талантът, Дарбата - какво са

как Геният ще разбереш?

Нима със твоите въпроси

ти тайната ще разплетеш?

 

Мъдрец с мъдрец ли не е спорил

и учен-философ, със прост,

но никой не е отговорил

на този вечен, стар въпрос.

 

Във спорове многовековни

така минават век след век

и във дискусии безплодни.

А отговорът не е лек...

 

Талантът е магия странна,

велико чудо, няма спор,

във тъмна нощ, благоуханна

прелита като метеор.

 

Душите наши озарява,

изгаря всичко с огнен плам,

като комета преминава

във звездния небесен храм.

 

Лети на златна колесница,

той - вездесъщият талант,

понесъл факел във десница -

зъл, огнен смерч, кипящ вулкан!

 

С божествена искра Талантът

разпалва Мисълта и тя,

крила разперила в тъмата,

полита волно над света.

 

И можеш ли сега, кажи ми,

светкавица да хванеш ти,

която няма даже име,

а ослепително блести?!

 

Смутен си и се колебаеш

какво да отговориш, брат,

не можеш ти да разгадаеш

какво е Гений и Талант.

 

Не всеки, Той, от нас спохожда,

изгражда нещо и руши,

сърцата със кинжал пробожда,

разпъва, Той, на кръст души!

 

В незнаен час се появява,

красив и нежен, и суров,

за нов живот ни вдъхновява

с Надежда, Вяра и Любов!"

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Момичета, благодаря ви от името на Емил. Ако можеше да види вашите отзиви, той много би се зарадвал, защото за един автор най-голямата награда е признанието. Надявам се, че някой ден ще има възможност сам да благодари за вашите оценки.
  • Превъзходно!!!
  • Чудесен стих!
    Поздрави!
  • Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...