ARTY (Сашка Нешева)
40 740
11 feb 2009, 17:58

Размисъл 

  Poesía » Filosófica
633 0 5

Размисъл

Разкъсвани от съмнения и страхове,

обречени на суетата си човешка,

през делника се хващаме дребнаво

за залъка  и  своята  нищета.

 

Душата си сме стегнали в примка яка -

така, че дори не умеем да се смеем

на малките, но истински неща -

на залеза, на птича песен или на дъжда...

 

Поглеждаме уплашени към свойте вехти дрехи,

преглъщаме два пъти  по-гладни вечер,

а нощем се потим насън от шарени кошмари,

не ни остават сили да погледнем утрото в очи.

 

Защо човеците сме стреснати толкова от страха? -

изправени плахо пред малодушието наше -

безволеви, смалени от горест и вина,

очакваме отново Бог да поеме нашата вина...

 

Приютете вярата отхвърлена в сърцата си,

- без нея сте просто плът и желания,

а с вярата и силата на разума

Бог ни нареди до себе си!

 

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вяра, Надежда и Любов! Сърдечни поздрави!
  • Наистина толкова силно сме притиснати от ежедневните проблеми,че почти забравяме,че всичко е преходно!Че единствената следа ,която оставаме след себе си,това е нашата душа-облагородена или опорочена!!!Иска ми се да вярвам,че ще е първото!!!
  • Вълнуващ размисъл за живота и за човешката душа.
    Поздрав, Сашка!
  • Здравейте! Благодаря на всички,които прочетоха и ще прочетат. Пожелавам ви повече хубави мигове и весели стихове - да пишете!
  • "Защо човеците сме стреснати толкова от страха?"

    Страшно е да те е страх от страха... Звучи пагубно...
Propuestas
: ??:??