Размисъл
Размисъл
Разкъсвани от съмнения и страхове,
обречени на суетата си човешка,
през делника се хващаме дребнаво
за залъка и своята нищета.
Душата си сме стегнали в примка яка -
така, че дори не умеем да се смеем
на малките, но истински неща -
на залеза, на птича песен или на дъжда...
Поглеждаме уплашени към свойте вехти дрехи,
преглъщаме два пъти по-гладни вечер,
а нощем се потим насън от шарени кошмари,
не ни остават сили да погледнем утрото в очи.
Защо човеците сме стреснати толкова от страха? -
изправени плахо пред малодушието наше -
безволеви, смалени от горест и вина,
очакваме отново Бог да поеме нашата вина...
Приютете вярата отхвърлена в сърцата си,
- без нея сте просто плът и желания,
а с вярата и силата на разума
Бог ни нареди до себе си!
© Сашка Нешева All rights reserved.
