Размисъл
Разкъсвани от съмнения и страхове,
обречени на суетата си човешка,
през делника се хващаме дребнаво
за залъка и своята нищета.
Душата си сме стегнали в примка яка -
така, че дори не умеем да се смеем
на малките, но истински неща -
на залеза, на птича песен или на дъжда...
Поглеждаме уплашени към свойте вехти дрехи,
преглъщаме два пъти по-гладни вечер,
а нощем се потим насън от шарени кошмари, ...