Размисъл

На всички свои близки и роднини

аз новата ни книжка подарявам

с надежда плаха, че за след години

от себе си тъй спомен им оставям.

На брат ми внучката, тийнейджър същи,

с цветист език разказа ми самичка,

как вечерта, прибирайки се в къщи,

на масата видяла тази книжка.

„Прибрах се късно вечерта и гледам:

там книжка пльокната небрежно беше.

И знаеш ли, веднага се досещам,

че ти при дядо си пристигнал вече.

Признавам, откровението много

ме впечатли. Замислих се тогава:

Щом близките ни книжките ги „пльокват“,

останалите с тях какво ли правят…