Размисъл
437
0
0
На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.
На брат ми внучката, тийнейджър същи,
с цветист език разказа ми самичка,
как вечерта, прибирайки се в къщи,
на масата видяла тази книжка.
„Прибрах се късно вечерта и гледам:
там книжка пльокната небрежно беше.
И знаеш ли, веднага се досещам,
че ти при дядо си пристигнал вече.
Признавам, откровението много
ме впечатли. Замислих се тогава:
Щом близките ни книжките ги „пльокват“,
останалите с тях какво ли правят…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дунеловски Всички права запазени
