Размяна
Дори и на дъжда да му омръзне
да сипе от тъгата си по покривите,
ще си остана все така премръзнала.
Защото се разпаднах до основи.
И сигурно с горчиво безразличие
ще продължа по своя път наникъде.
Съблякла и костюма на обичането,
съвсем ще се откажа да предвиждам.
И следващия миг. Почти ненужен.
Освен като възможност да забравя
небето с цвят, навярно теменужен;
безкрайните поля, назад останали;
усмивките ти, повече от мои;
обета ти: "Душата ми си, мила!"...
В тъгата на вековните порои
любов за свобода сме разменили.
© Нели Дерали Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Извинете, Вие сам можете ли да си разберете написаното? Аз не мога...
-
любов за свобода,май нечестно такава дума,,, няма споредение тук.. пази малко поз...
-
Страхотно, великолепно, перфектно! Много, много ми хареса!!! Първите два стиха са ... Цялото е прекрасно! Благодаря, че сподели (:
-
Благодаря и на трима ви!
Мисана, на теб специални благодарности за този анализ. Ти пишеш за нестандартност на изказа, но тя не е нещо, което целя. Такава съм, а стихотворенията ми са като мен самата. В една своя песен Стинг пее: Ако обичаш някого, дай му свобода...
-
Хареса ми, Нели!!!
Поздрави!!! -
Изваяно стихотворение! Още първият куплет те заплита поетично. А вторият те подкарва буквално да се търкаляш като старо колело, лъкатушейки, по този път "водещ наникъде", сякаш от картина на Ешер:
"И сигурно с горчиво безразличие ще продължа по своя път наникъде.
Съблякла и костюма на обичането, съвсем ще се откажа да предвиждам."
Третият куплет е чиста лирика на мечтанието. Тъгата по незалязващото красиво /описано по неповторим начин/, останало в завоите на миналото:
"небето с цвят, навярно теменужен; безкрайните поля, назад останали"
За да се стигне до финалния куплет, който психологизира до крайност душевното състояние на лирическата и е едно своеобразно опровержение на този изначален блян за любовта, който отстъпва място на естетиката на тъгата. Именно това е резултантната на поетичното въздействие на текста:
"И следващия миг. Почти ненужен. Освен като възможност да забравя:
усмивките ти, повече от мои;
обета ти: "Душата ми си, мила!"...
В тъгата на вековните порои
любов за свобода сме разменили."
Дали е анатомична особеност единствено на моята душа силното въздействие на това стихотворение? Едва ли?! Мисля, че всеки, който има тази тънка струна в душата си, неминуемо ще остане запленен от достойнствата на стихотворението и крайно нестандартната му изразност.
По тази причина, поздравявам авторката за безусловно постигнатото от нея поетично въздействие!: Мисана -
Теменужено хубаво ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
