Iszaard (Нели Дерали)
62 137
10 мая 2014 г., 21:25

Размяна 

  Поэзия » Любовная
493 0 7

Дори и на дъжда да му омръзне

да сипе от тъгата си по покривите,

ще си остана все така премръзнала.

Защото се разпаднах до основи.

 

И сигурно с горчиво безразличие

ще продължа по своя път наникъде.

Съблякла и костюма на обичането,

съвсем ще се откажа да предвиждам.

 

И следващия миг. Почти ненужен.

Освен като възможност да забравя

небето с цвят, навярно теменужен;

безкрайните поля, назад останали;

 

усмивките ти, повече от мои;

обета ти: "Душата ми си, мила!"...

В тъгата на вековните порои

любов за свобода сме разменили.

© Нели Дерали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Извинете, Вие сам можете ли да си разберете написаното? Аз не мога...
  • любов за свобода,май нечестно такава дума,,, няма споредение тук.. пази малко поз...
  • Страхотно, великолепно, перфектно! Много, много ми хареса!!! Първите два стиха са ... Цялото е прекрасно! Благодаря, че сподели (:
  • Благодаря и на трима ви!
    Мисана, на теб специални благодарности за този анализ. Ти пишеш за нестандартност на изказа, но тя не е нещо, което целя. Такава съм, а стихотворенията ми са като мен самата. В една своя песен Стинг пее: Ако обичаш някого, дай му свобода...
  • Хареса ми, Нели!!!
    Поздрави!!!
  • Изваяно стихотворение! Още първият куплет те заплита поетично. А вторият те подкарва буквално да се търкаляш като старо колело, лъкатушейки, по този път "водещ наникъде", сякаш от картина на Ешер:

    "И сигурно с горчиво безразличие ще продължа по своя път наникъде.
    Съблякла и костюма на обичането, съвсем ще се откажа да предвиждам."

    Третият куплет е чиста лирика на мечтанието. Тъгата по незалязващото красиво /описано по неповторим начин/, останало в завоите на миналото:

    "небето с цвят, навярно теменужен; безкрайните поля, назад останали"

    За да се стигне до финалния куплет, който психологизира до крайност душевното състояние на лирическата и е едно своеобразно опровержение на този изначален блян за любовта, който отстъпва място на естетиката на тъгата. Именно това е резултантната на поетичното въздействие на текста:

    "И следващия миг. Почти ненужен. Освен като възможност да забравя:

    усмивките ти, повече от мои;
    обета ти: "Душата ми си, мила!"...
    В тъгата на вековните порои
    любов за свобода сме разменили."

    Дали е анатомична особеност единствено на моята душа силното въздействие на това стихотворение? Едва ли?! Мисля, че всеки, който има тази тънка струна в душата си, неминуемо ще остане запленен от достойнствата на стихотворението и крайно нестандартната му изразност.

    По тази причина, поздравявам авторката за безусловно постигнатото от нея поетично въздействие!: Мисана
  • Теменужено хубаво ...
Предложения
: ??:??