1 jul 2015, 20:49

Размяната

  Poesía » Otra
1K 0 10

Размяната

(към детето "в мен")

 

Кой ще те намери тук?! – каквото и да търси.

И кой ще чуе звук – от немите очи да си откърши?

Нали във себе си те нося – и те водя за ръчица

Единствено от себе прося – на теб - да дам водица.

 

Сега те скрих, съвсем. – Тук нужно е да съм сама.

А пътят веч е уморен – от жена с детенце за ръка

И вплитам те във плитката си ( можеш да ми шепнеш)

Защото ще кървя (в битката си). И гледай да не трепнеш!

 

Война ще е - за двете! Сетне? - Ще втъкна те (как цвете)

сред косите си. И ще се любим страстно с Ветровете...

И тогава (може би свободни) – ще сменим места –

Аз ще съм детето. А ти –  на Пътя си Жена.

 

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...