Jul 1, 2015, 8:49 PM

Размяната

  Poetry » Other
1K 0 10

Размяната

(към детето "в мен")

 

Кой ще те намери тук?! – каквото и да търси.

И кой ще чуе звук – от немите очи да си откърши?

Нали във себе си те нося – и те водя за ръчица

Единствено от себе прося – на теб - да дам водица.

 

Сега те скрих, съвсем. – Тук нужно е да съм сама.

А пътят веч е уморен – от жена с детенце за ръка

И вплитам те във плитката си ( можеш да ми шепнеш)

Защото ще кървя (в битката си). И гледай да не трепнеш!

 

Война ще е - за двете! Сетне? - Ще втъкна те (как цвете)

сред косите си. И ще се любим страстно с Ветровете...

И тогава (може би свободни) – ще сменим места –

Аз ще съм детето. А ти –  на Пътя си Жена.

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...