Jul 1, 2015, 8:49 PM

Размяната

  Poetry » Other
1K 0 10

Размяната

(към детето "в мен")

 

Кой ще те намери тук?! – каквото и да търси.

И кой ще чуе звук – от немите очи да си откърши?

Нали във себе си те нося – и те водя за ръчица

Единствено от себе прося – на теб - да дам водица.

 

Сега те скрих, съвсем. – Тук нужно е да съм сама.

А пътят веч е уморен – от жена с детенце за ръка

И вплитам те във плитката си ( можеш да ми шепнеш)

Защото ще кървя (в битката си). И гледай да не трепнеш!

 

Война ще е - за двете! Сетне? - Ще втъкна те (как цвете)

сред косите си. И ще се любим страстно с Ветровете...

И тогава (може би свободни) – ще сменим места –

Аз ще съм детето. А ти –  на Пътя си Жена.

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...