16 jul 2020, 8:01

Разнищване 

  Poesía » Filosófica
499 2 1

 

Променлив вятър целува очите ми
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:

„Защо сърцето спори с мислите?”

 

През раните душата се разголва,
от липсите изграждам се по-цяла
и хаос се отприщва непокорно...

Пак светлина край мене засиява.

 

                                   © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??