Променлив вятър целува очите ми
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва,
от липсите изграждам се по-цяла
и хаос се отприщва непокорно...
Пак светлина край мене засиява.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени