16.07.2020 г., 8:01 ч.

Разнищване 

  Поезия » Философска
500 2 1

 

Променлив вятър целува очите ми
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:

„Защо сърцето спори с мислите?”

 

През раните душата се разголва,
от липсите изграждам се по-цяла
и хаос се отприщва непокорно...

Пак светлина край мене засиява.

 

                                   © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??