31 may 2007, 21:12

Разочарование

  Poesía
958 0 0
Странно защо сега на всеослушание
искам да разкрия моето страдание.
Дали вината не е в мен?
Не спирам да се питам всеки ден.
Защо животът ми така внезапно се преобърна?
Защо ли искам миналото аз да върна?
Дали ще мога да съм все така
мила и добра,
както бях преди,
но не и сега.
Сърцето неразбрано бързо тупа,
питайки се,
как се стигна чак до тука.
Но за жалост отговор не му се дава
и се надява да стигне до забрава.
Но забравя ли се лесно
чувството чудесно?
Да си обичан от любимите си хора,
нима от това има някаква умора.
Дали ще забравя предателството,
защото за мен е по-важно приятелството?
Но приятелство ли е това,
щом ти се забива нож в гърба?!
Вече знам че съм на ръба, но сама избирам
дали да падна в пропастта.
Дали ще намеря хора, на които да държа?
Дали ще мога напред да продължа?
Защо ли чакам все с отворени ръце,
за прегръдка и мили думи от сърце.
Едва ли надеждата не е умряла вече
и има шанс да стигна надалече,
или ще остана тъжна и сама,
очакваща да дойде тишината на нощта.
Помогнете ми да се отърся от това,
да забравя злата участ, която ме сполетя,
а аз ще продължа да чакам с отворени ръце
за слънчев поглед и едно усмихнато лице,
моля ви, поне за миг стоплете моето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тра-ла-ла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...