31 мая 2007 г., 21:12

Разочарование

953 0 0
Странно защо сега на всеослушание
искам да разкрия моето страдание.
Дали вината не е в мен?
Не спирам да се питам всеки ден.
Защо животът ми така внезапно се преобърна?
Защо ли искам миналото аз да върна?
Дали ще мога да съм все така
мила и добра,
както бях преди,
но не и сега.
Сърцето неразбрано бързо тупа,
питайки се,
как се стигна чак до тука.
Но за жалост отговор не му се дава
и се надява да стигне до забрава.
Но забравя ли се лесно
чувството чудесно?
Да си обичан от любимите си хора,
нима от това има някаква умора.
Дали ще забравя предателството,
защото за мен е по-важно приятелството?
Но приятелство ли е това,
щом ти се забива нож в гърба?!
Вече знам че съм на ръба, но сама избирам
дали да падна в пропастта.
Дали ще намеря хора, на които да държа?
Дали ще мога напред да продължа?
Защо ли чакам все с отворени ръце,
за прегръдка и мили думи от сърце.
Едва ли надеждата не е умряла вече
и има шанс да стигна надалече,
или ще остана тъжна и сама,
очакваща да дойде тишината на нощта.
Помогнете ми да се отърся от това,
да забравя злата участ, която ме сполетя,
а аз ще продължа да чакам с отворени ръце
за слънчев поглед и едно усмихнато лице,
моля ви, поне за миг стоплете моето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тра-ла-ла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...