15 ene 2008, 12:01

Разочарование 

  Poesía » De amor
734 0 2

Да разбера какъв си аз не мога,

да ти помогна сякаш аз не знам,

да те накарам да повярваш в Бога

и да сведеш очите си от срам.

 

От пепелта ще трябва да възкръснеш,

да се докоснеш до живота ти,

в желание съдбата да разпръснеш,

да излекуваш своите болки ти.

 

Мечти си мисля, че навярно нямаш,

любов дали все още в теб пламти,

в приятелство едва ли вече вярваш,

и на копнежи май не се отдаваш ти.

 

Това си ти и аз така ще те запомня,

безцелно лутащ се по своя път,

все пак, след време ще ти напомня:

"Че и мен пропусна в някой тъмен кът!"

 

© Силвия Митова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силве, видях, че това е втората ти публикация. Стихът ти е хубав. Видях и годините ти. Може би мъничко трябва да помислиш над постоянно повтарящото се "ти", ако това се изчисти, ще се получи още по-прекрасен стих. Казвам ти го с обич, защото очаквам от теб още хубави стихове.
    Наистина е въздействащо!
    Браво!
  • Поздрави!
Propuestas
: ??:??