Разочарование

15.01.2008 г., 12:01 ч.

Поезия » Любовна

735 0 2

Да разбера какъв си аз не мога,

да ти помогна сякаш аз не знам,

да те накарам да повярваш в Бога

и да сведеш очите си от срам.

От пепелта ще трябва да възкръснеш,

да се докоснеш до живота ти,

в желание съдбата да разпръснеш,

да излекуваш своите болки ти.

Мечти си мисля, че навярно нямаш,

любов дали все още в теб пламти,

в приятелство едва ли вече вярваш,

и на копнежи май не се отдаваш ти.

Това си ти и аз така ще те запомня,

безцелно лутащ се по своя път,

все пак, след време ще ти напомня:

"Че и мен пропусна в някой тъмен кът!"

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.