Разочарование
Да разбера какъв си аз не мога,
да ти помогна сякаш аз не знам,
да те накарам да повярваш в Бога
и да сведеш очите си от срам.
От пепелта ще трябва да възкръснеш,
да се докоснеш до живота ти,
в желание съдбата да разпръснеш,
да излекуваш своите болки ти.
Мечти си мисля, че навярно нямаш,
любов дали все още в теб пламти,
в приятелство едва ли вече вярваш,
и на копнежи май не се отдаваш ти.
Това си ти и аз така ще те запомня,
безцелно лутащ се по своя път,
все пак, след време ще ти напомня:
"Че и мен пропусна в някой тъмен кът!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Митова Всички права запазени
