18 oct 2009, 23:31

Разпалена стихия

Poesía » De amor

843 0 1

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ

Ти си моята струна игрива,

докосваща най-скритото в мен. Ти си нежният шепот в мрака, отнесъл ме с дъх на море. Ти си моето островче, приютило ме през бурите скитаща. Ти си моят бликнал копнеж, за който душата ми плаче. Ти си моето слънчево утро, аз съм твоята сбъдната рана. Ти и аз, две разпалени жарави в стихията на нашите мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aborigen (Борко Бърборко)

Внимание! Пожароопасен район!

2009-10-20T08:38:52+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0