18 oct 2009, 23:31

Разпалена стихия

Poesía » De amor

852 0 1

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ

Ти си моята струна игрива,

докосваща най-скритото в мен. Ти си нежният шепот в мрака, отнесъл ме с дъх на море. Ти си моето островче, приютило ме през бурите скитаща. Ти си моят бликнал копнеж, за който душата ми плаче. Ти си моето слънчево утро, аз съм твоята сбъдната рана. Ти и аз, две разпалени жарави в стихията на нашите мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aborigen (Борко Бърборко)

Внимание! Пожароопасен район!

2009-10-20T08:38:52+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0