18 окт. 2009 г., 23:31

Разпалена стихия

847 0 1

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ

 

 

 

Ти си моята струна игрива, 

докосваща най-скритото в мен.   Ти си нежният шепот в мрака, отнесъл ме с дъх на море.   Ти си моето островче, приютило ме през бурите скитаща.   Ти си моят бликнал копнеж, за който душата ми плаче.   Ти си моето слънчево утро, аз съм твоята сбъдната рана.   Ти и аз, две разпалени жарави в стихията на нашите мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Танцуваща Скитница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...