18.10.2009 г., 23:31

Разпалена стихия

Поезия » Любовна

845 0 1

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ

Ти си моята струна игрива,

докосваща най-скритото в мен. Ти си нежният шепот в мрака, отнесъл ме с дъх на море. Ти си моето островче, приютило ме през бурите скитаща. Ти си моят бликнал копнеж, за който душата ми плаче. Ти си моето слънчево утро, аз съм твоята сбъдната рана. Ти и аз, две разпалени жарави в стихията на нашите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aborigen (Борко Бърборко)

Внимание! Пожароопасен район!

2009-10-20T08:38:52+03:00

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0