18.10.2009 г., 23:31

Разпалена стихия

Поезия » Любовна

844 0 1

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ

Ти си моята струна игрива,

докосваща най-скритото в мен. Ти си нежният шепот в мрака, отнесъл ме с дъх на море. Ти си моето островче, приютило ме през бурите скитаща. Ти си моят бликнал копнеж, за който душата ми плаче. Ти си моето слънчево утро, аз съм твоята сбъдната рана. Ти и аз, две разпалени жарави в стихията на нашите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aborigen (Борко Бърборко)

Внимание! Пожароопасен район!

2009-10-20T08:38:52+03:00

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0