Oct 18, 2009, 11:31 PM

Разпалена стихия

  Poetry » Love
848 0 1

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ

 

 

 

Ти си моята струна игрива, 

докосваща най-скритото в мен.   Ти си нежният шепот в мрака, отнесъл ме с дъх на море.   Ти си моето островче, приютило ме през бурите скитаща.   Ти си моят бликнал копнеж, за който душата ми плаче.   Ти си моето слънчево утро, аз съм твоята сбъдната рана.   Ти и аз, две разпалени жарави в стихията на нашите мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Танцуваща Скитница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...