Oct 18, 2009, 11:31 PM

Разпалена стихия

  Poetry » Love
846 0 1

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ

 

 

 

Ти си моята струна игрива, 

докосваща най-скритото в мен.   Ти си нежният шепот в мрака, отнесъл ме с дъх на море.   Ти си моето островче, приютило ме през бурите скитаща.   Ти си моят бликнал копнеж, за който душата ми плаче.   Ти си моето слънчево утро, аз съм твоята сбъдната рана.   Ти и аз, две разпалени жарави в стихията на нашите мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Танцуваща Скитница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...