Oct 18, 2009, 11:31 PM

Разпалена стихия

Poetry » Love

853 0 1

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ

Ти си моята струна игрива,

докосваща най-скритото в мен. Ти си нежният шепот в мрака, отнесъл ме с дъх на море. Ти си моето островче, приютило ме през бурите скитаща. Ти си моят бликнал копнеж, за който душата ми плаче. Ти си моето слънчево утро, аз съм твоята сбъдната рана. Ти и аз, две разпалени жарави в стихията на нашите мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Внимание! Пожароопасен район!

2009-10-20T08:38:52+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0