Разпилей
Разпиляваше внимателно плътта ми
като шепа пясък в разтворени ръце,
рисуваше копнежи и желания
с топли устни върху едно лице.
Ръцете ти нежни и горещи,
събирах ги във топлата си длан
като капки восък от неизгорени свещи,
в парещ пламък от искри събран.
Пробуждаше във мене пролет,
пъстри багри, цветове.
Подобно вятър в криле на птичи полет,
летяхме, докосвайки ръце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росен Кръстев Todos los derechos reservados
